orange

Как реализираме потенциала на прецизната медицина?

Презицна медицина

Преходът към прецизната медицина 

Клиничната практика навлиза в ерата на прецизната медицина, в която молекулярните изследвания позволяват лечението да се персонализира в зависимост от уникалния геномен профил на тумора.1–3 Лечението на раковите заболявания става все по-комплексно с откриването на все по-голям брой таргетни гени и нарастването на възможностите за лечение;4–8 през 2017 г. е имало над 700 молекули в късна фаза на разработване, като 90% от тях са били таргетни лечения.9 Необходим е нов подход към клиничната диагностика и процеса на вземане на решения, ако искаме да управляваме тази нарастваща комплексност и да реализираме потенциала на прецизната медицина.4,10

Геномни подходи

Идентифициране на клинично важната геномна информация

Съществуват четири основни класа геномни алтерации: базови субституции, инсерции и делеции, промени (алтерации) на броя на копията и генни пренареждания. Но могат ли съвременните диагностични подходи да се справят със задачата да ги идентифицират? При изследванията за отделни биомаркери, използващи общи диагностични техники, като PCR/IHC/FISH, и мултигенните тестове със секвениране от следващо поколение (NGS) има риск от пропускане на геномни алтерации, които могат да бъдат от критично значение за терапевтичните планове на пациентите.4,11–13

Освен това, комплексните пан-туморни биомаркери, като туморния мутационен товар (TMB) и микросателитната нестабилност (МSI), могат да дадат ценна допълнителна информация в подкрепа на персонализираните планове за лечение. Установено е, че MSI може да предскаже отговора към имунотерапия, а ТМВ се очертава като потенциален биомаркер за подобрена клинична полза при лечение с имунотерапия.14–19 Но TMB и MSI могат да бъдат ефективно установени само с изчерпателно профилиране на туморния геном.14,15

Еволюционен подход

Еволюция в диагностиката и вземането на клинични решения

За да гарантираме, че пациентите с онкологични заболявания могат да имат полза от последните иновации в лечението, имаме нужда от нов подход към клиничната диагностика и процеса на вземане на решения, който:

  •  Открива клинично значимите геномни алтерации и сигнатури (пан-туморни биомаркери)
  •  Оказва подкрепа при вземането на клинични решения
  •  Персонализира плановете за лечение на пациентите

Изчерпателното геномно профилиране е особено важно, за да гарантира, че пациентите могат да имат полза от последните иновации в лечението.1,10,20

“NCCN (National Comprehensive Cancer Network) настоятелно препоръчва по-широко молекулярно профилиране (известно също като прецизна медицина)”

NCCN Guidelines for NSCLC Version 5, 201920

“Когато са налични, мултиплексните секвениращи панели са за предпочитане пред множеството единични тестове за откриване на други възможности за лечение, а не само изследване на EGFR, ALK, BRAF и ROS1.”

ASCO endorsement of CAP/IASLC/AMP guidelines for lung cancer, 201821,22

Референции
  1. Rozenblum AB et al. J Thorac Oncol 2017; 12: 258–268.
  2. Schwaederle M, Kurzrock R. Oncoscience 2015; 2: 779–780.
  3. Mansinho A et al. Expert Rev Anticancer Ther 2017; 17: 563–565.
  4. Frampton GM et al. Nat Biotechnol 2013; 31: 1023–1031.
  5. Drilon A et al. Clin Cancer Res 2015; 21: 3631–3639.
  6. Hirsch FR et al. Lancet 2016; 388: 1012–1024.
  7. Baumgart M. Am J Hematol Oncol 2015; 11: 10–13.
  8. Chakravarty D et al. JCO Precis Oncol 2017; doi: 10.1200/PO.17.00011. 
  9. Global Oncology Trends Report 2018. Report by IQVIA Institute for Human Data Science. Available at: https://www.iqvia.com/-/media/iqvia/pdfs/institute-reports/global-oncology-trends-2018.pdf (Accessed July 2019).
  10. Gagan J, Van Allen EM. Genome Med 2015; 7: 80.
  11. Schrock AB et al. Clin Cancer Res 2016; 22: 3281–3285.
  12. Rankin A et al. Oncologist 2016; 21: 1306–1314.
  13. Suh JH et al. Oncologist 2016; 21: 684–691.
  14. Chalmers ZR et al. Genome Med 2017; 9: 34.
  15. Goodman AM et al. Mol Cancer Ther 2017; 16: 2598–2608.
  16. Le DT et al. N Engl J Med 2015; 372: 2509–2520.
  17. Johnson DB et al. Cancer Immunol Res 2016; 4: 959–967.
  18. Rizvi H et al. J Clin Oncol 2018; 36: 633–641.
  19. Hellmann MD et al. N Engl J Med 2018; 378: 2093–2104.
  20. NCCN Clinical Practice Guidelines in Oncology (NCCN Guidelines). Non-Small Lung Cancer. V.5.2019, June 7 2019. Available at:  https://www.nccn.org/professionals/physician_gls/pdf/nscl.pdf (Accessed July 2019) 
  21. Kalemkerian GP et al. J Clin Oncol 2018; 36: 911–919.
  22. Lindeman NI et al. J Mol Diagn 2018; 20: 129–159.